Накратко
Спекулирането на финансовите пазари не се различава от хазарта.
Спекулирането създава същите мисловни пътеки и развиване на зависимост.
Спекулирането е zero-sum game.
Само 2% от спекулантите са на печалба след 2 години.
Вероятно харесвате игрите – че кой не ги харесва? Коя е Вашата игра? Counterstrike? Age Of Empires? League of Legends? World of Warcraft? Билярд? Боулинг? Табла? Бридж? Лов? Риболов? Футбол? Шопинг? Онлайнш шопинг?
Всеки има собствена игра. Съществува теория на игрите – наука за рационалното вземане на решения. Теорията на игрите различава два вида взаимодействия: zero-sum games и non zero-sum games.
Първите са игри/действия, при които нетният резултат е нула за всички участници или zero-sum games. Тук някой трябва да изгуби, за да може някой да спечели. Ярък пример е игра на покер, на която се събираме четирима приятели. Всеки носи 100 лева, на масата има 400 лева. В началото на събирането ни сумата е 400 лева. В края на играта сумата пак е 400 лева. Да, един ще има повече, друг – по-малко, някой – може би нула.
Вторият вид са игри/действия, при които нетният резултат е различен от нула или non zero-sum games. При тези дейности не е нужно някой да губи, за да може друг да спечели. Това е например посещение на конференция по предприемачество – Вие споделяте идеи с други хора, с които се запознавате, те споделят с Вас, накрая всеки си тръгва с повече идеи и опит без другия да е изгубил нещо. Вероятно всеки ще е доволен, защото ще има повече без да изгуби нищо.
Често срещам хора, които търгуват или трейдват на някакъв пазар. Наричат го инвестиране и се обръщат към себе си с инвеститор. Купуват нещо с цел да го продадат по-скъпо, без значение дали го променят или не. Може да бъде финансов инструмент, недвижим имот, земя, метал, стока, изкуство и т.н. Да, вече се досещате – в светлината на теорията на игрите, това е zero-sum game. За да продам нещото утре (понякога и днес) по-скъпо, трябва някой да ми плати. Ако някой ми плати повече, отколкото аз съм платил, без нещото да е генерирало някаква добавена стойност или граждански плод, то те губят, а аз печеля. Може да стане обратното – в зависимост от обстоятелствата – аз да изгубя, а те да спечелят. Ако погледнем 3-ма трейдъри, може да се окаже, че те ще спечелят (или изгубят), обаче ако погледнем 100 000 души, нетният финансов резултат ще бъде нула и има точно 50% шанс да спечелиш и 50% шанс да изгубиш. Тук няма да засягам възможността за търговия със средства на заем или leverage, както и търговията с деривативни финансови инструменти, където загубите могат да бъдат реализирани за секунди и има възможност човек да изгуби цялата вложена стойност мигновено. Например, ако на пазара днес има 100 000 лева, в края на деня също ще има 100 000 лева и статистически резултатите на всички участници ще са нула.
Същото важи при спортните залагания и хазартните игри: в хазарта важи принципът, че в едно казино единственият печеливш е банката/казиното. Най-често казиното прибира около 50%. Обаче законът задължава всеки организатор на хазартни игри да разпредели поне половината от приходите си като печалби. Затова може да намерим 5 човека, които са изгубили или спечелили от хазартни игри. Обаче ако вземем 100 000, половината със сигурност ще изгубят. Да, в спортните залагания е възможно да има отклонения, например при мач, който е изключително трудно предвидим, но пък там коефициентът за “изненада” ще бъде огромен. Ако пък вземем триенето на билетчета или едноръките бандити, половината хора със сигурност ще изгубят. Другата половина ще си избият парите, защото поне 50% от приходите, които са разход за играещите, ще бъдат върнати под формата на печалба. Отново има точно 50% шанс да изгубиш. В този пример, ако на пазара има 100 000 лева залози, максимум 50 000 ще излязат от играта (остават за организатора), а другите поне 50 000 ще се върнат в играчите. И тъй като имаме коефициенти при спортните залагания, онези, които губят, ще изгубят със сигурност, а останалите вероятно ще са на печалба.
Тук голяма част от Вас вече клатите глава с неодобрение. Каква е тази глупост? Какво говори този?
Сега си задайте въпроса: Разбирам ли правилата във футбола [сложете тук любимата си игра]? Познавам ли отборите в първенството? Знам ли участниците и треньорите? Знам ли кой ще е съдията в тази игра? Зная ли кой ще е домакин и кой – гост? Зная ли числата до момента исторически при игра между тези два отбора и на чия страна са шансовете? За по-зарибените отговорът на голяма част от въпросите е Да. Познавам такива хора, както вероятно и вие. Част от тях даже не играят хазарт, просто се забавляват със спорта/играта.
И от друга страна: Разбирам ли правилата, които определят финансовите пазари[пазарите на стоки/валути/метали]? Познавам ли всички инструменти на този пазар? Зная ли колко и кои са всички участници на пазара? Зная ли кой менажира другите участници? Зная ли кой определя правилата на съответния пазар? Разбирам ли как случайни външни фактори се отразяват на финансовите пазари? Зная ли каква е статистиката за всички участници, за да подбера подходящите за мен? Зная ли какви са шансовете един инструмент или друг инструмент да спечели? Разбирам ли взаимодействието между инструментите? За немалка част от трейдърите отговорът на повечето въпроси е Не.
Ако тук пуснем логическия си мозък да работи, ще осъзнаем, че всъщност шансовете в хазарта да се окажете от губещата страна, както при трейдинга, са същите, да не кажа – дори по-малки (заради по-добра информираност в играта 🙂 ). Знам, че някои от Вас търгуват и недоволството вече ги обзема. Това е тъпо! Аз не правя така! Аз се справям супер! Какво говори този? Това няма нищо общо с инвестирането! Заблудите при взимането на финансови решения ще обсъдим в отделна публикация. До тогава може да обмислите думите на сър Джон Темпълтън, че: ‘Този път е различно’ са най-скъпите думи на света. [The four most expensive words in the English language are “this time it’s different.”]
Нека сега поговорим за инвестирането. Инвестирането е non-zero sum game. Защо ли? Ето защо: купувам акция за 1000 лева. Държа я 2 години. След две години я продавам за 1000 лева. До тук нетен резултат 0 лева. Обаче първата година съм взел 29 лева дивидент, а втората 88 лева дивидент. Аз съм спечелил 117 лева, без да трябва някой да ги губи. Ама компанията ги дава, ще кажете, значи тя ги губи. Не е така, защото компанията разпределя печалбата си като дивидент. Значи съм й дал възможност да произвежда и продава повече. Ама като продава повече, значи потребителят й губи! Питайте собственика на новия iPhone, или на новата Тесла, или на ново бельо от Victoria’s secret, или клиентът на LinkedIn Sales Navigator, или човека с новите слушалки Beats или пък на дрехи новата колекция на Friut of the Loom дали губят или се считат за късметлии със страхотна сделка?
Ето как аз спечелих 117 лева от акции, без някой да ги изгуби. Да, хубаво би било да имам и капиталова печалба, като цената се повиши, което означава да продам за 1100 и да съм спечелил 217 лева, но дори да не се случи, може да спечеля и при постоянна цена. Това е разликата между инвестиране и спекулиране.
Какъв е шансът да спечеля, ако инвестирам? Равен ли е на шансът да изгубя? Категорично не!
Ще го илюстрирам с инвестиция в борсово търгуван ETF, базиран на индекс. Ще изключа разходите, за да не влизаме в излишни детайли (на всички, които ще ми скочат на нож за това: зная, че има разходи. Нещо повече, няма безплатен обяд. Ако обядът изглежда безплатен – ние сме обядът!)
За период от 96 години, който приключва на 31.12.2023 година в 94% от случаите 10 годишна инвестиция би била с положителна доходност (на плюс https://www.capitalgroup.com/individual/planning/investing-fundamentals/time-not-timing-is-what-matters.html). И още нещо: няма 20 годишен период, в който да бъдете на загуба! https://money.com/stock-market-chart-rolling-returns/
Следващия път, когато трейдър Ви каже, че изкарва добри пари от трейдинг, имайте предвид, че има още (поне) един, който никога не би споделил с Вас, че губи добри пари при трейдинг, защото не е яко да се хвалиш с провалите си и повечето хора не го правят.