НАКРАТКО: От 2022 г. насам няколко международни конфликта показаха, че войните могат да влияят пряко върху финансите на българските семейства, дори когато са далеч от страната. Войната в Украйна доведе до рекордно поскъпване на природния газ, храни и суровини, което ускори инфлацията и повиши разходите за живот. Конфликтът между Израел и Хамас показа, че геополитическата несигурност първо засяга цените на енергията, суровините и активите убежища, докато добре диверсифицираните инвестиционни портфейли остават сравнително устойчиви. Войната с Иран подчерта колко чувствителни са петролът и глобалните пазари към рискове за енергийните доставки. Тези събития влияят върху българските домакинства чрез инфлацията, цените на енергията, лихвените проценти, пенсионните фондове и международната търговия. Най-големият риск не е самата война, а зависимостта от един доставчик, пазар или система.
Според Uppsala Conflict Data Program (UCDP), от началото на 2022-ра година, са започнали осем въоръжени конфликта, които са включвали поне две суверенни държави. За щастие, част от тях, например Индия – Пакистан, Израел – Сирия, Афганистан – Пакистан и Тайланд – Камбоджа, са достатъчно далеч от нас и достатъчно локализирани, за да окажат влияние върху световното положение и в частност – България. Останалите, които включват Русия – Украйна, САЩ – Иран, САЩ – Йемен и Израел – Йемен, промениха икономическата обстановка достатъчно, за да се усетят по света, съответно и от българските семейства.
Три урока от историята
Урок №1: Украйна показа колко бързо може да се промени икономическата среда
Българските семейства усетиха войната в Украйна не чрез бойни действия, а чрез по-скъпо гориво, по-високи сметки и повишени цени на храните.
След като Русия нападна Украйна и руските доставки на природен газ рязко спаднаха, цената му в Европа достигна рекордни нива. През август 2022 г. тя беше близо 15 пъти по-висока от средните стойности през годините преди кризата. България е слабо газифицирана сред крайните потребители (данните сочат, че около 5% от домакинствата използват природен газ), но сред индустриалните потребители у нас са много. Това увеличение се пренесе към цените на електроенергията, производствените разходи, торовете, строителството, транспорта и в крайна сметка към семейните бюджети в България
Преди войната Русия и Украйна произвеждаха около 14% от световната пшеница, но осигуряваха близо 30% от международната търговия с нея. Те произвеждаха само 5% от световния обем царевица, но заедно формираха близо 20% от износа. Именно защото износът, който хрáни държави в Близкия изток, Северна Африка и Азия, внезапно беше поставен под риск, конфликтът доведе до скок на цените на храните далеч извън региона, включително и в България.
След началото на пълномащабната война в Украйна на 24 февруари 2022 г. много силно бяха засегнати също цените на метали като златото, паладият (ключов за автомобилната индустрия) и платината. Русия е голям световен производител, а опасението за проблеми във веригите за доставки и международни санкции доведе до голяма волатилност.
Изводът за българските инвеститори: ние не сме изолиран пазар. Понякога на пръв поглед несвързани с нас събития, като прекъсванията в морския трафик в Черно Море и международните цени на природния газ, бъркат много дълбоко в джоба ни.
Урок №2: Израел показа как пазарите реагират на внезапна несигурност
Нападението на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. показа как финансовите пазари реагират на геополитически шокове. В рамките на дни цената на петрола се повиши с над 4%, златото поскъпна с близо 3%, а акциите на големите отбранителни компании нараснаха с между 9% и 11%. За разлика от тях, световните фондови пазари останаха сравнително спокойни. Това е важен урок за инвеститорите: при геополитически кризи най-силно се влияят енергията, суровините и активите убежища, докато диверсифицираните дългосрочни портфейли често преминават през подобни събития с минимални щети.
Изводът за българските инвеститори: за капиталовите пазари често по-голям риск от самата война е несигурността около нея. Паниката не е добра инвестиционна стратегия. Диверсификацията винаги е успешна.
Урок №3: Иран показва как геополитиката може да има дълготрайна цена
Тук не става дума за краткосрочен шок, а за години на геополитическо напрежение, санкции и натиск върху икономиката.
След избухването на войната на 28 февруари 2026 г., цената на петрола, сорт Brent скочи с и в края на март цената достигна връх от 118,35 долара за барел, което представлява ръст от над 45% спрямо нивата преди конфликта.
Златото също поскъпна, заедно с петрола и отбранителния сектор, тъй като инвеститорите потърсиха сигурност във времена на геополитическа несигурност.
Акциите реагираха негативно в началото на войната, а индексът VIX се повиши рязко през първата седмица на март. Впоследствие обаче пазарите възстановиха загубите си и до края на юли индексът S&P 500 беше с около 17,3% над нивото си от края на март.
В този случай отново наблюдавахме, че петролът е най-чувствителният актив, тъй като пазарът започна да оценява риска от прекъсване на доставките през Ормузкия проток. Следват златото и други активи убежища, докато ефектът върху широко диверсифицираните инвестиционни портфейли бе е по-ограничен, а в по-дългосрочен план, такъв нямаше.
Извод за българските инвеститори: дългосрочната инфлация от повишаване цените на енергоносителите и обезценяването на валутата могат да бъдат също толкова разрушителни за личното богатство, колкото и самият конфликт.
Как войната достига до семейния бюджет в България
Чрез цените на енергията
Една криза в Близкия изток може да повиши цените на петрола и природния газ, което постепенно влияе върху транспорта, производството и потребителските цени. Вече го видяхме през 2022 година в Европа и в целия свят.
Чрез инфлацията
По-скъпата енергия и нарушените вериги на доставки често водят до по-високи цени за крайните потребители. Видяхме, че дори консервативната преценка на националната статистика показва инфлация от над 33%, ако използваме февруари 2022 за база, а при хранителните стоки и безалкохолните тя е около 40%. Представете си едно семейство, което изкарва 2 500 евро и харчи 2 000 от тях в началото на 2022-ра, при средна инфлация от 33%, разходите им днес биха се повишили до 2 660 евро!
Чрез капиталовите пазари
Пенсионните фондове, взаимните фондове и ETF-ите могат временно да загубят стойност при засилване на несигурността. Значителна част от активите на универсалните пенсионни фондове, в които всички ние участваме, са инвестирани (94%), част от тях са инвестирани в акции (32% от общите инвестиции), от които 55% директно в акции и 45% – в различни фондове. Естествено, част от тези инвестиции са на международните капиталови пазари. Затова събития като войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток или рязкото поскъпване на енергията могат да окажат влияние върху доходността на пенсионните фондове, дори когато България не участва пряко в конфликта.
Чрез промяна в лихвените проценти
Видяхме, че още през 2022 година Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ повишиха лихвените проценти като средство за борба с инфлацията. За една година лихвата в Европа бе повишена 9 пъти. Това обаче означава и по-висока цена на кредитите. Когато кредитът е по-скъп, на хората, които имат кредити, може да им се наложи да влошат стандарта си на живот. Представете си едно семейство, което има доход от 2500 евро и кредити около 1100 евро, ако лихвите се повишат само с 3 пункта, както стана от юни 2022 до март 2023, вноската им може да скочи с 29%*!
Чрез международната търговия
Когато ключови транспортни маршрути или производствени вериги бъдат нарушени, цените и наличностите на много стоки се променят. Както вече споменах, инфлацията сериозно бърка в джоба ни.
Трябва ли българските семейства да се притесняват?
Краткият отговор е Не. Притесняването за неща, които са извън нашата зона на влияние, е напълно безсмислено. Българските семейства трябва да бъдат подготвени.
Историята показва, че финансовата устойчивост е много по-важна от опитите да се предсказват геополитически събития. Освен това ние, като една стара и независима държава, сме в позиция, в която от нас нищо не зависи.
На първо място, през годините България поддържаше почти пълна зависимост от руския природен газ. Когато доставките бяха прекъснати през 2022 г., страната трябваше спешно да търси алтернативни източници и цените нараснаха. Проблемът не беше, че газът е руски, а че зависимостта беше концентрирана в един доставчик.
Освен това пенсионният ни модел, който почива основно на т.нар. държавна пенсия, наследен от времената на комунизма, ни насърчава да разчитаме на държавата като единствен гарант за сигурност.
Основният геополитически урок от последните години не е, че България трябва да бъде “за” или “против” някоя велика сила. Икономическата зависимост от един доставчик, един пазар или една политическа система прави семействата по-уязвими. При войни и кризи най-печеливша се оказва диверсификацията, а не концентрацията на риска, както във финансите, така и в икономиката като цяло.
Пет принципа за финансова устойчивост
- авариен фонд за поне шест месеца;
- разумно ниво на задлъжнялост;
- диверсифицирани инвестиции и редовно ребалансиране;
- дългосрочен финансов план;
- избягване на решения, основани на емоции (страх, алчност)
Резервът дава спокойствие и предотвратява нуждата да взимаме бързи кариерни решения под натиск.
Умереното ниво на задлъжнялост дава margin of safety – спокойствието, че дори да настъпи лихвена криза и цената на кредита ни да скочи, семейството няма да изпита потребителски шок.
Диверсификацията носи по-ниска доходност, но дава и повече стабилност по време на кризи, конфликти или балони. Ребалансирането на инвестициите още повече намалява негативните ефекти и води до запазване на нивото на риска в дългосрочен план.
Дългосрочното планиране ще Ви даде спокойствие и ще Ви предпази от стрес. Когато мислите десет или повече години напред, една неуспешна година няма да Ви се стори като края на света. Систематичният подход побеждава късмета в инвестирането.
Дългосрочният план също ни предпазва от решения, основани на емоции. Не казвам, че човек не бива да се възползва от пазарните колебания, а че трябва да сме наясно какво правим и да проявяваме своята алчност в мащаби, които са съотносими с нашия бюджет и активи.
Заключение
Войните в Украйна, Израел и напрежението около Иран напомнят, че геополитиката не е тема само за дипломати и военни анализатори. Тя оказва влияние върху цените, инвестициите, пенсиите и финансовата сигурност на всяко семейство. За българските домакинства най-добрата защита не е да предвидят следващата криза, а да изградят финансов план, който може да издържи на трудни времена.
*За кредит от 200 000 евро за 20 г при повишаване на ГПР от 3% на 6%.